В селото живеят трима. Един от тях е прабаба ми. Родопите са не просто място, а неин свят – земя, която не е напускала и вяра, която не е изгубила. Сутрин излиза и работи земята така, както са го правили поколения преди нея – грижливо, скромно, тихо, с ръце и сърце, които знаят. Хора като нея вече почти няма - свикнали на малко, на тежко, на честно. Тя е част от едно изчезващо поколение – истински хора, вкоренени в природата, лишени от суета, но пълни със смисъл. Тя е коренът, който още държи.